Спомени за Камен

Бяхме като братя през ученическите си години, запознахме се на село Жълтеж през 2000 г. Винаги ще ми остане в душата. Много успя това момче и много неща постигна, но незнайно… Лека му пръст! Лошото е, че разбрах късно, на събора на Жълтеж 2013 г.

Емилио

Все още отказвам да имам спомени за него! Не искам Камене да повярвам! Обичам те Камене! За мене си вечно жив! От лелююююю Валя.. и без пазарлъци Камене …..

Валя Генова

Нямам спомен С Камен. Имам спомен ЗА Камен. За кампанията и това, което олицетворява тя. Имам спомен за желанието на много от приятелите и познатите ми да помогнат – на него и на още млади хора, които имаха нужда от това. Имах надежда, че ще се излекува. Имах желание да помогна с нещо, макар и дребно. Остана споменът за съчувствието, за подкрепата, които непознати хора предлагат… Остана хубавото чувство от това. И дълбоката скръб, че понякога нито парите, нито обичта, нито подкрепата на другите стигат…

Тони

Не познавах Камен. Знаех малко за него. Но това, с което ще запомня него и инициативата, е надеждата. Бях убеден, че щастливият край предстои. Съжалявам. Подкрепата за Камен показа, че в България е пълно с добри хора и оптимисти.

Кирил

Камене, почивай в мир приятелю! Помня как се запознахме докато ти бачкаше в ГУСВ, а моята фирма поддържаше компютрите … винаги беше супер обстоен и искаше да знаеш всичко как се е случило, защо и прочие . За последно те видях в Студенстки град и сега си ми пред очите….. погледнахме се от далеч и си казахме здрасти с поглед..после всеки потегли по своя път … беше през зимата на 2012 … Когато разбрах в последствие с какво се бориш се опитахме да иницираме събитие в Манията с което да помогнем на кампанията, но собствениците не разрешиха .. Вярвам, че си на по добро място ….проследявайки кампанията ..виждах много хора обединени от кауза ….ти стана кауза приятелю … царству ти небесно!

Ангел Славчев

Силно вярвах и се надявах, че Камен ще се спаси от тази страшна и безмилостна болест…Думите са излишни – нищо няма да го върне или да намали болката на близките му. Когато научих новината навръх Великден сякаш тежка скала се стовари върху мен, но тогава разбрах, че великите души си отиват около най-светлите празници (баба почина на 6 май)… Познавах Камен…като дете. Бяхме в един клас до 7-ми клас. Споменът ми за него – усмихнато, мълчаливо и притеснително момче, което никога никого не обиди, никога не сгреши и никога не направи пакост. Винаги помагаше на съучениците си, беше изключително усърден във всичко, и не очакваше благодарност, просто се усмихваше с очи. Винаги съм знаела вътре в себе си, че ще постигне много! И той го направи, макар да си отиде рано, той остави трайна и светла следа от своята комета в сърцата на хиляди българи… Докосна ги със своя позитивизъм и добро сърце! Подобна следа никога не избледнява! Почивай в мир, Камене! Твоята комета ще свети в сърцата ни завинаги! ;( Ивелина, Габрово

Ивелина

Един от най-добрите ми приятели, Бог да го прости… Никога няма да те забравя, Камене и всяка година на тази дата ще запаля свещичка за теб, ти живееш в нашите сърца :)

Deniz Yumer

Спомням си първият път когато се видях с Камен преди 3 години. Сякаш беше вчера… Говорихме за какво ли не – Star Up (тъкмо беше се нагърбил със задача по организацията на конференцията, когато Вальо спря да се занимава с нея), университета (УАСГ), уроците по BIM, които той водеше, бизнес, работа… Говереше въодушевено за всяко нещо. Особено живо говореше за това как преподава и как иска да развие работата с BIM софтуера в България – виждаше потенциала там и възможностите за всички, които се занимаваха с архитектура. Мисля, че това му беше призвание – да дава на хората около себи си импулс за нещо ново и по-добро. Ще го запомня усмихнат, с уверен поглед в бъдещето, работещ и подобряващ всичко около себе си. Дори когато беше болен, не спря да мисли как да подобри средата в България – виждаше проблемите на здравната система и планираше след като оздравее, да помага на други хора като него. Чудеше се как е възможно по света и тук, в родната ни страна, нещата да са толкова фрапиращо различни откъм грижи за болните. И докато повече хора ще се отрекат от държавата си, той просто виждаше какво и как ще промени, без да бяга в чужбина, без да се оплаква, а просто да го промени. Един невероятен човек. Мое лично вдъхновение за вяра в силата на духа, в силата на волята и в позитивното. Нито за миг не се оплака от трудностите, не обвини никого… Човек с чиста душа и неповторимо излъчване. Жалко е, нелепо дори, че се прощаваме с човек като него. В такива моменти човек просто няма какво да каже. За мен той се превърна не просто в комета, а в пътеводна светлина към вярата в доброто. Почивай в мир, Камене!

Красимир Василев

Тъкмо се намерихме и пак се загубихме, Малък. Човек се ражда, малка точица във вселената, зависим от всичко и от всички. Расте, учи, постига независимост, изгражда се като личност, малката точица става все по-голяма точка, гради кариера, приятели… Някои успяват да станат личности, други остават малки точици през целия си живот. Възхищавам се на това което направиха твоите приятели за теб. Твоята точка е оставила следа в тях, остави следа във всички нас – комета е твоята точка, Камене. Комета си! Гордея се с теб! Ще те нося в сърцето си.

Батко ти

.. не знам как може да се облече в думи една красива и силна душа… Една майка е успяла с една дума. КАМЕН! Майка, която е орисала тази душата да бъде силна и твърда, но най-красивото е, че я е нарисувала в най-заразителната и блага усмивка. Момчето с oгромно сърце и усмивка. Толкова ме възхищава и дори мъничко страхува… тази негова сила и воля. Познавам Камен от скоро, но с него няма нужда да е дълго… бъбривият оптимизъм, силната енергия, любознателните очи… топлата прегръдка… Бях омагьосана за миг и завинаги… Всеки ден се опитвам да се успокоявам, да търся отговор на “защо” и може би накрая ще си създам някаква теория и ще успокоя ума си, но сърцето ми няма да забрави и няма да запълни тази дупка…! Камен винаги ще е там. В моето сърце. Поклон пред духа му. Поклон пред неговия КАМЕНен дух. Тъжно ми е. Спомен?! Споменът ми е как с посрещането на Нова година очите му блестяха с неугасващата надежда на новото начало, въпреки всичко. И тогава аз бях сигурна, че всичко ще е наред. Там, сред белия сняг виждах чистата сила и вяра, че всичко ще е наред. А той пиеше чай и се радваше, че неговият приятел се учи да кара неговите ски… и се опитва да се справи с неговите неудобни обувки. И се гордееше с него. А как се гордееше и усмихваше… Камене, волен полет, чудно момче. И прости. Прости ни, че не можахме повече…

Силвия Димитрова

Колкото и да се мъча, не мога да си спомня Камен ядосан, в лошо настроение, агресивен, каквито бяха понякога тийнейджърите в гимназията, където преподавах на Камен. Помня усмивката, внимателното отношение… Когато го погледнеш ти става ведро и слънчево. Ако мога да се зарадвам на нещо, то е, че е имал толкова много приятели, които го обичат, бориха се за него и ще го помнят. Възхищавам ви се, деца! Още има надежда, че доброто е повече. Колкото до болестта, сигурно има някакъв замисъл, който не разбираме, който превърна Камен в звезда. К.Б.

Красимира Бояджиева

С Камен се запознахме преди 3 години (2010) на семинарите Есенс. Веднага ми направи впечатление будната му мисъл и дейната му натура. Той ме покани на Bio Start-up, където си изкарах страхотно и се запознах с други мои добри приятели. Много пъти съм го давала за пример и вярвах в мечите му. Камене, радвам се, че те познавам!

Ирена Чакърова

С Камен бяхме колеги в УАСГ. И двамата се бяхме прехвърлили от строително-инжинерни специалности в Архитектурният факултет. Бързо се сприятелихме и винаги като се сетя за студентските ми години, ще изплува той, неговата вечна усмивка и ентусиазъм. Обръщенията ни един към друг не бяха арх. Сарафов или арх. Кръстев, а … инжжж. Беше много забавно. Няма да забравя никога, когато една вечер ми казва – ”Инжж има един конкурс за една къщичка. Имаме една седмица. Почваме го и ще го спечелим. Аз се двуумих, но с неговият хъс и ентусиазъм успя да ме нави. Да беше прав, за няколко безсънни нощи го направихме и взехме награда. Няма да забравя неговите думи – “Инжжж трябва действие, бъди активен”. Бяхме заедно в Барселона и много често се случваше да объркаме маршрута. Без грам паника и объркване ми казваше – ” Инжжж дай да импровизираме” и винаги се озовавахме на правилното място. Няма да забравя неговата усмивка, ентусиазъм, и всеотдайност във всяка задача с която се занимаваше. Винаги вършеше по 10 неща на към и се справяше фантастично с всяко едно от тях. Инжжж вечна ти памет, никога няма да те забравим Камене!

Огнян

:))) Ще се усмихна, защото и той обичаше да се усмихва :))) С Камен работехме заедно и бюрата ни бяха едно срещу друго … той непрекъснато ме сритваше и само ми цапаше обувките , понякога на майтап, понякога без да иска и аз после си му го връщах :))) Непрекъснато беше в движение и почти винаги оставаше до късно в офиса да работи, аз само му се карах, а той казваше ” Още малко и тръгвам ” на другата сутрин като го попитам до колко е стоял и той винаги казваше много късни часове … чудех се как издържа. Беше много отдаден на работата си и искаше да върши велики неща :))) Жалко , че си отиде толкова млад …

Д

Спомням си запознанството ми с Камен на StartUP 2009, направи ми впечатление неговият позитивизъм и въодушивлението му от събитието… сякаш виждаше колко потенциал има в това, което се случва и знаеше, че един ден ще е част от него и ще го направи още по-велико… успя. Спомням си е едно дълго слизане от Черни връх през нощта миналия август, в което си говорихме за живота, за работата, за плановете и естествено Камен го правеше с оптимизъм и с усмивка. Няколко месеца по-късно научих за болестта му и не можех да повярвам, че той нищо не спомена, с нищо не показа, какво се случва… напротив, изглеждаше енергичен и радостен. Не е за вярване, че такъв човек си отиде, но съм убедена че нищо на този свят не се губи, някой ден той ще се върне в един по-хубав свят и ще построи своята сграда в космоса.

Йорданка

Бе най-прекрасното време на годината; времето, когато поглеждаш в себе си и в очите на хората около теб – Коледа. Прибрах се вкъщи и първото нещо, което майка ми ми каза, беше : “Вчера гледах по телевизията за едно момче, намери го в интернет, задължително трябва да го видиш! То мечтае да построи сграда в Космоса!”. Повтори ми го още доста пъти. Накрая извадих лап-топа и намерих предаването, в което участваше Камен. Изгледахме го с огромен интерес и възхищение. В него видях един млад, борбен човек, изключително интелигентен и мил. Възхитих се на мечтите му, на волята му; той ме вдъхнови да продължа да мечтая! Камене, съжалявам, че не съм имала възможността да те познавам лично. Съжалявам, че света изгуби толкова добър човек като теб! Почивай в мир!

Диана Николова

Не мога да повярвам, Не искам да повярвам, Не може да става така… …Шести декември 2012г – тогава Камен ми беше на гости. Той е /не искам да пиша беше/ приятел на сина ми. Тогава се запознах с него и го видях за първи път. Вече знаех за болестта му и за това, с което трябва да се пребори в следващите месеци. Притеснявах се как трябва да се държа, така че да не му е неловко. Но когато отворих входната врата – широката му усмивка, по детски чиста и наивна, озарила лицето му ме накара да забравя за зловещата действителност. Той не спря да се усмихва, да се шегува. Говореше и забавно и сериозно и оптимизма му доминираше над всичко. Беше невероятно, сякаш ние бяхме болните, а той здравия. Тогава вярвах, че силната вяра и желанието на всички ни, не могат да не го спасят…сега пиша, а сълзите не спират да текат и буца е заседнала на гърлото.. На всички млади хора, които се втурнахте най-безкористно да му помагате ПОКЛОН…вие ми връщате вярата в човещината…Той ще свети за всички със смелостта и силата на духа си..Пазете спомена за него в сърцата си..Сигурна съм, че ще е щастлив, като ви вижда и вас щастливи..Не спирайте да правите добрини винаги…Светла му памет!

Марги Милева

Спомням си излъчването на Камен още от първата ми среща с него на StartUP 2009 – благост, доброта, скромност. После беше дошъл да помага на конференцията в Пловдив – StartUP@Plovdiv 2010. До последно не бях разбрала, че е там – правеше го незабележимо и ненатрапчиво. В много напрегнат момент на същото това събитие, до мен чух спокоен глас, който с едно изречение ми вдъхна смелост, кураж и ведрост. Обръщайки се видях благата усмивка на Камен. Той беше там и ме подкрепи, без да съм го търсила. След като го чух и видях, знаех, че всичко ще бъде наред. Пожелавам си да съм поне наполовина добра, колкото него…

Мая

Аз не познавах Камен лично, но сякаш познавах духът му. Мечтател идеалист, усмихнат, добра душа! Бях си записала да го срещна, да се запозная с него, за да разбера “защо”, защо хубавите хора боледуват? Не можах да му кажа, че го подкрепям, но мился, че го е усетил. С тъга, твоята приятелка Дена

Дена Асенова

Човек, който остави следа в живота ми. Много научих от него. Винаги ще помня ентусиазма и желанието, с които преследваше мечтите си, които пробуждаше в околните. Почивай в мир!

Невяна Томева

Камен беше от моята група в УАСГ. Винаги вършеше нещо. Винаги се движеше нанякъде. Не помня момент, в който не е работел над себе си – било в университета или на друго място. Не съм го чувал да мрънка, хленчи или да ругае. “…Ходоиш ли по обекти?…” ме попита веднъж той, “…Важно е да ходиш по обекти защото там се сблъскваш с действителността…” продължи той; често си спомням този разговор. Общувал съм малко с него, но и това малко остави траен спомен в мен и ме накара да повярвам, че имам силата сам да определям съдбата си. Нека почива в мир.

Тодор Бояджиев

Камен беше олицетворение на вярата, усмивката му – като слънце. Не го познавах, но знам, че е бил добър. Самият девиз, че той искаше да сбъдва мечти и имаше своите големи показваше колко извисен и едновременно земен човек е бил! Аз просто вярвах, в началото толкова силно вярвах и се молех за него! После сякаш го чувствах далечен, но продължавах упорито, когато се сетя вечер, да се моля. Вярата му олицетворяваше човешката воля и ми показа, че човек трябва да е силен винаги. Приятелите му ме научиха, че когато има любов нищо не може да я спре. Бях на изложбата за събиране на средства и се чувствах така добре. Картичката ми от там още виси на стената: All you need is love. И всички вие го доказвахте. Покрусена съм и съжалявам. Знам, че той не е спрял да вярва, знам че всички искахме да му помогнем. Благодаря му и вярвам, че наградата към него беше, че стана ангел. Съдбата го прати далеч от нашия свят, но той със сигурност остави следа!

Любомира

Сбогом,млади приятелю! Навярно си на някоя по-добра комета и ни се усмихваш от високо! Прости ни, че не успяхме да направим всичко за теб, за да си сред нас! За Камен не трябва да говорим в минало време! Той ще ни съпровожда в нашия житейски път, защото е човек с главна буква! Това което мога е да го давам за пример на всички студенти и колеги за бързо творческо съзряване и особено настойчиво търсене на нови и нови неща .Като ръководител на дипломната му работа, Камен има нюх за новости. Когато обсъждахме проекта му за нов футуристичен град край Сливен, се спряхме на Нормън Фостър и на експеримента Маздар – сити до Абу Даби. Камен с присъщата си любознателност веднага напипа слабите места и предложи нещо по-различно, по-социално, по-гъвкаво. Не експеримент, а реален осъществим проект. Не знам до колко комисията го разбра, но неговият проект заслужава особена награда за оригиналност и смелост. Когато се сближиш с някого може да си позволиш и фамилиарност. Веднъж му казвам “А,бе готин навит ли си да направим един вариант на един обект?” Той попита – ама кой е обекта – отговорих му-най-грозната и известна сграда в Пловдив – трябва да я направим тотално да изглежда като извънземна, красива, но и функционална и да се впише в средата поне за сто години напред. Отговорът му беше – За кога трябва да стане и с колко реални часове разполагам!!!!! Работихме две фирми от София, една от Пловдив и една от Ню Йорк – Камен направи творческа визуализация за 36-37 часа. Резултатът беше поразителен. Скъпи приятели – ще го публикувам или ще го направя достояние на всички вас, които обичате Камен. Той заслужава нашата огромна благодарност и съпричастност. Приятелю, оставаш навеки с нас! В нашите постъпки и деяния, ти ще живееш! Дълбок поклон пред паметта ти!

Минчо Ненчев

Спомням си в навечерието на 2011-12 г. как на Нова година получих един много кратък и съдържателен SMS от Камен: “Бъди жива и здрава, все така устремена напред. Усмивки и прегръдки. Камен.” И също така как покрай Start UP трябваше да помагам с някои неща, които брат ми (Вальо) не беше свършил и споделих на Камен за мои трудности, които срещам на този етап от живота, а той ми каза: “Това, което правиш ще бъде възнаградено, само заради усилията, които хвърляш. Нищо, че сега ти се струва безсмислено, трудно и не до там вдъхновяващо.” Камен беше човек :)

Теди Алексиева

Не познавах Камен лично, но духът и мотивацията на всички негови приятели, които организираха кампанията “Кометите на Камен” за мен беше доказателство, че този човек твори и заразява с добротата си и има много последователи, което е гаранция, че той е лидер на мнение и лидер с много последователи. Моят спомен е организирането на благотворителния спортен турнир за Камен в УНСС, в който заедно с още над 20 ентусиазирани млади хора организирахме едно събитие, в което хората със своята добрина и щастие, спортуваха и без да осъзнават даряваха добрина и шанс за живот. Самото събитие беше заредено с толкова много енергия и сила, която остави траен спомен в сърцето ми. Така ще запомня аз Камен – като силен, непреклонен и борещ се! Твоята сила и дух ще останат в душите на много хора и ще продължат да заразяват!!!

Байчо Георгиев

Когато заговорихме за мечти, неговата лъчезарна усмивка грейваше! Спомена за тази усмивка никога няма да угасне :)

Борислав Младин

Моят спомен е свързан с това, че рисувах на благотворителната изложба за събирането на средства за Камен. Бях въодушевен от това, че чрез изкуството си бих могъл да помогна за оздравяването му.  Надявах се, че Камен ще оздравее, но Бог прибира качествените хора рано при себе си. Вечна памет на Камен и нека почива в мир.

KOKICHAN

Вдъхнови хиляди хора за една кауза на един млад човек за пример как трябва да се борим и обичаме живота.

Богомил Николаев

В спомените си за Камен ще преобладава само вечната усмивка и увереност , която излъчваше.Чуството му за хумор още отеква в ушите ми и приятелската му отдаденост към всеки.Вярвам , че той сега е на по-хубаво място от нас , и ще има времето за своя проект , :)

Росен Кънев

Сарафов, само главоболия ми създаваш! – така му казвах всеки път. Милев, съдбата ме е срещнала с теб за да ми спасиш живота! – така ми отвръщаше той. На тази земя има хора, за които си готов на всичко още от момента, в който ги срещнеш… не знаеш защо, просто те притеглят като магнит. За мен Камен беше такъв човек. Помня деня, в който Вальо ни запозна… твърде позитивен, супер-надъхан и енергичен и много зелен… помислих си “пфуу тия младите са направо досадни, някой трябв да нарави нещо”. Много път извървяхме с него от тогава. И макар че беше кратък като време, беше наситен с всичко – организирахме фондации, спасявахме ги, проваляхме се, споделяхме опит, проби, грешки, стартирахме бизнеси, изоставяхме ги, помъдрявахме. В началото всичко беше работа, успех, планове… плавно всичко преля към себепознание, мъдрост и разбиране… Повечето хора живеят до дъблоки старини и не изживяват и половината от това, което Камен изживя. Беше страхотно пътуване приятелю, благодаря ти и съжлавям че не успях да ти дам още време. Когато се срещнем някой ден отново имаш пълно право да ми кажеш: Милев, само главоболия ми създаваш!

Стани

Той бе един невероятен човек! Почивай в мир.

Боряна Ташева

Откакто се запознах с Камен, някъде през 2007-ма, той се разви изключително много като човек, като личност. Носител на неспирен стремеж към нещо по-добро, себеотдаване на всяка цена. Мисля, че извървя път, който мнозина не ще успеят да извървят за два живота. И вярвам, че продължава своя път другаде. Нека всеки, който е вървял до Камен в някакъв момент от живота си, да промени себе си в положителна посока, в негова светла памет!

Юнал

Било е мъчително, борбата е била жестока… Нямам щастието да сме се познавали лично но тази усмивка и големите му мечти веднага докоснаха сърцето ми. Съвалявам , че доброто не победи . Съжалявам , че си отиват млади хора . Съжалявам , че живота не е справедлив и боледуват деца,та нали те са смисъла и бъдещето ,те са смисала на живота и любовта ! Почитания за всички приятели на Камен , които с толкова желание не спряха да фантазират и подготвят мероприятия . Да се надяваме ,че Камен сега е там горе и не усеща друго освен покой. Дълбок поклон пред близките на Камен

Павлинка Митева

За съжаление не познавах лично Камен. Но като лекар познавам диагнозата и страшната прогноза, която тя носи. И все пак нещо в него ме караше да вярвам, че той ще се пребори. Искрено се възхищавам на него и на хората, които организираха кампанията. Моите съболезнования на близките и приятелите му.

Любомира Димитрова

Следвай своята мечта. Бори се за нея. Не позволявай нищо да те спре, бори се до край и бъди човека за който си мечтал, независимо от всичко и всеки. Всяка малка стъпка и покорена цел си струват!

Петър

В студентските ми години често пътувах между Габрово и София, веднъж бях тъкмо пристигнала в столицата с багаж, тежащ наполовина колкото мен, отправяйки се към маршрутките..отнякъде се появи усмихнат млад човек с едно “Здравей”..погледнах втренчено..”Не ме ли помниш, Камен от планетаруима”..наистина посещавах някога Габровската обсерватория, но беше минало много време, не си го спомнях, единствено ми беше познато лицето, като от някой далечен мътен спомен, а не бяхме ли учили в едно и също основно училище?? Та предложи ми да ме закара до Студентски, качих се и аз не знам как се навих:D може би заради планетариума и широката усмивка..караше много бързо, маневрено и говореше по телефона..абе ужас..разказа ми, че си е намерил работа по специалността (тогава сигурно сме били около 2ри курс), че учи и работи, не спи и човек, когато има желание и воля, може да успее в това начинание да съчетае работата с ученето..определено беше по-оправен от 95 на 100 от моите познати по това време студенти..та закараме и всеки път, когато предстоеше да пътува към Габрово ме питаше дали искам да ме закара, естествено отказвах – заради шофирането..но беше сигурно единствения, който ми предлагаше превоз и то на човек, когото почти не познава, просто ей така, защото знае, че сме от един град..широко скроен човек, лъчезарен и истински – така ще го помня винаги! Почивай в мир, Камен!

Роксана

Силен и много позитивен. Жалко,че толкова млад ни напусна нашия мечтател! Много е тъжно,че си отиде толкова млад и пълнен с живот точно такъв невероятен човек!

Ралица Георгиева

Не съм имал удоволствието да разговарям лично дълго с Камен, но това което съм чувал за него, което съм разбрал чрез допира ми до проектите, за които се бори, е че е един доста искрен, целеустремен и положителен човек, който умее да обединява други около себе си. Спомням си, че го видях скоро преди да замине за Мексико и погледът му не се беше променил ни най-малко. Съжелявам много, че такъв човек си отива и се надявам да не го разочароваме с нашите действия и каузи, докато той ни наблюдава от горе. Нека да почива в мир! Александър Китов

Александър Китов

виж всички спомени


Кога мечтаехте за последно, помните ли?

А спомняте ли си за какво? Екскурзия или нова придобивка? Коледа е време за мечти - най-романтичното време от годината. Щом мечтаете, значи сте романтици и това е прекрасно… Или не е? Голям процент от нас няма да направят повече от това да извикат в съзнанието си хубавите, но нереални картини на собственото си благополучие. Има обаче един малък кръг от хора, които се заемат и вдъхват живот на своите мечти. Те превръщат мечтите си в цели и започват стъпка по стъпка да ги реализират. Тези хора стъпват на Луната, строят пътища в безлюдни места, измислят технологии в помощ на останалите. Имат тънката дарба да откриват себеподобните сред тълпата. Редки хора. Изключителни!


Хора като Камен.


Той е на 25. Той е решил да дава възможност на всеки да се осмели да реализира мечтата си. Камен завършва архитектура и паралелно с това стартира собствена компания. Остава в България. Започва да мечтае. Мечтите му обаче не са егоистични, в тях има място за много хора и техните идеи. Така става председател на фондацията StartUP, която подкрепя хората да осъществяват идеите си. Или с други думи, той помага на всеки, решил да направи първите най-трудни крачки. Прави го доброволно защото вярва в мечтите. Докато един ден…

Всичко започва с безобидна инфекция на крака.


След многобройни изследвания из столичните клиники Камен се сдобива с диагноза и ужасна констатация – засегнатият пръст трябва да бъде ампутиран. Болестта е рядка, изключително рядка и се казва Сарком на Юинг. Тази форма на рак засяга  костите, меките тъкани и се разпространява за дни. Тя обаче засяга и нещо много по-голямо. Саркомът инфектира човешкия дух. Знаете ли, Камен мечтае да построи сграда в космоса. Болестта обаче го приковава към земята. А всички знаем колко боли когато умира мечта. Умира, но се превръща в комета - Кометата на Камен, която ще озарява небосклона така, че да си спомняме за неговата усмивка и дело.

Почивай в мир, Камен!